Дойранци (област Кърджали)
Тази статия е за селото в Област Кърджали. За другото българско село с това име вижте Дойранци (Област Шумен).
| Дойранци | |
  Дойранци  Дойранци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3 души[1] (15 март 2024 г.) 0,345 души/km² |
| Землище | 10,426 km² |
| Надм. височина | 779 m |
| Пощ. код | 6799 |
| Тел. код | 05367 |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 21806 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Ардино Изет Шабан (ДПС; 2019)[2] |
До̀йранци е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.
География
[редактиране | редактиране на кода]| Население по години [3] | |
|---|---|
| 1934 г. | 442 души |
| 1946 г. | 499 души |
| 1956 г. | 469 души |
| 1975 г. | 59 души |
| 1985 г. | 41 души |
| 1992 г. | 18 души |
| 2001 г. | 2 души |
| 2011 г. | 2 души |
| 2019 г. | 3 души [4] |
Село Дойранци се намира в най-източната част на Западните Родопи, на около 2 км западно от границата им[5] с Източните Родопи, на около 16 km северозападно от Кърджали и 15 km север-североизточно от Ардино.
Близко до Дойранци се намират връх Бездивен (1139,9 m) – северозападно на около 2 km, село Ненково – на север-североизток на около 3 km, река Боровица – източно на около 2 km, река Арда и началото на язовир Кърджали – южно на около 3 km, село Аврамово – югозападно на около 3 km и село Русалско (кметство) – западно на около 5 km. Дойранци е разположено на надморска височина около 730 m по билото на дълго и тясно разклонение в най-източната част на рида Каракулас, спускащо се на североизток до река Боровица – на около 1,6 km южно от крайречното село Ненково – откъдето започва пътеката, която води до Дойранци.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото – тогава с име Дойранлар – е в България от 1912 г.[6][7] Преименувано е на Дойранци с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[6]
Към 31 декември 1934 г.[8] село Дойранци се състои от махалите Желязковци (Демир оглар), Подградец (Хасар алтъ̀), Рибари (Балъкчилар) и Саево (Хорозлар).[9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2 | 100,00 |
| Българи | 0 | 0,00 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 0 | 0,00 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Изповядваната в село Дойранци религия е ислям.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Молитвеният дом в село Дойранци е джамия.[11]
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.ardino.bg
- ↑ Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места – Справка за населението на с. Дойранци, общ. Ардино, обл. Кърджали
- ↑ Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 100.
- ↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
- ↑ Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
- ↑ По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
